Antarctic Tales / Антарктически приказки by Theodosii Spassov

“Антарктида е като друга планета. Звуците тук са както земни, така и космически. Щастлив съм, че бяхме заедно в ледената красавица с Тео и Хари и вярвам, че тяхната музика би докоснала душата на всяко човешко същество”.

Проф. Христо Пимпирев

"The Antarctic is like another planet. The sounds here are as earthly as they are cosmic. I'm happy that Theo, Hari and I were together in this beautiful ice realm, and I believe that their music would touch the souls of every human being".

Prof. Hristo Pimpirev

Теодосий, каква мелодия ти се върти в главата днес?

С този въпрос започвах всеки ден от пътуването ни в Антарктида с Тедосий Спасов. И той изсвирваше с уста или изтананикваше мелодията на деня.

Тръгнахме с “Жажда за свобода”.

“Да те чакам вечно мога аз” стана мелодията на дългото очакване най-сетне времето да позволи да полетим към Антарктида от хотел “Жълтата подводница” в чилийския град Пунта Аренас, на който е посветена и мелодията на завръщането.

“Тигрите на Дрейк” се роди край чаршафите с тигрови шарки в китайската база “Великата стена” на остров Кинг Джордж. А “Би Дон” - край бидоните, в които пренасят багажите си българските антарктически експедиции.

“Алеята на Куцото куче” беше вдъхновена от пътеката към най-старата постройка в българската база “Свети Климент Охридски” на остров Ливингстън, над която за първи път прозвуча “Крумов камък”.

Докато в залива “Вълчев” Теодосий и Хари свириха пред камера “Вълчи залив” зад гърба им се срути част от ледника и те в последния момент избягаха от приливната вълна, чиито ледени късове раниха заслушалия се тюлен.

“Танцът на пингвините” беше първата мелодия, която чуха пингвините на Хана Пойнт. Когато пет години по-късно стигнах там с българския научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” и им я пуснах на запис, те отново се заклатушкаха по брега. Явно я помнеха, както очите на морските слонове отново се насълзиха докато слушаха “Живеещ в камъните”.

Музиката се оказа онова творение на човека, което насълзи ледените очи на Антарктида и нейните изследователи, пред които Теодосий и Хари изнесоха за първи път концерти в научна база и кораб. И вдъхновиха Теодосий за неговата мелодия “Ледени очи”.

Пингвини и тюлени, които до идването на Теодосий и Хари бяха чували само плисъка на вълни и грохот на ледници, слушат редом със сурови изследователи непознатата им човешка музика …

Звучи като приказка, нали? Антарктическа приказка, която започва така:

Имало едно време един музикант на име Теодосий, който тръгнал с кавала си и с приятеля си Хари с китарата към края на света в Антарктида. Всеки ден в главата му се въртяла различна мелодия …

Кирил Вълчев

Theodosii, what melody is buzzing around in your head today?
 
This is the question, with which I started every day of my trip to Antarctica with Theodosii Spassov. And he whistled or hummed the tune of the day. 
 
We started out with "Thirst for Freedom". 
 
"I can wait an eternity for you" became the melody of our long wait for the weather to clear. When we could finally fly to Antarctica from the Yellow Submarine Hotel in the Chilean city of Punta Arenas, to which the melody of our return is dedicated. 
 
"Drake's Tigers" was born from the tiger-patterned bed sheets at the "The Great Wall" Chinese base on King George Island. And "Being Don" - was born out of the barrels in which the Bulgarian Antarctic expeditions carry their luggage.
 
"Lame Dog Alley" was inspired by the path to the oldest building in the Bulgarian "St. Kliment Ohridski" based on Livingston Island, above which "Krum Rock" sounded for the first time. 
 
While Theodosii and Harry were performing "Wolf Bay" to the camera in the Valchev Bay area, part of the glacier collapsed behind them and they escaped the tide wave at the last moment. The ice fragments wounded a seal who was listening to them. 
 
“Dance of the Penguins” was the first tune which the penguins at Hannah Point heard. Five years later when I arrived there with the Bulgarian research ship "Sts. Cyril and Methodius" and played it back to them on tape, they waddled up the shore again. They clearly remembered it, in the same way as the walruses' eyes wept again as they listened to "Living in the Stones". 
 
Music was that human creation which brought tears into the icy eyes of Antarctica and its explorers, and to whom Theodosii and Harry performed their first concerts in the research base and on the ship. They inspired Theodosii for his melody "Ice Eyes". 
 
The penguins and seals, who until the arrival of Theodosii and Harry had only ever heard the splashing of waves and the roar of glaciers, listened to such unfamiliar human music along with the weather-beaten explorers… 
 
It sounds like a fairy tale, does it not? An Antarctic tale that begins like this:
 
Once upon a time, there was a musician named Theodosii who brought his kaval and his friend Harry with his guitar to the end of the world in Antarctica. Every day he had a different melody in his head…

Kiril Valchev

NEWSWEEK: “He actually created a new musical genre.”
CHICAGO TRIBUNE: “….like a jam session between Ian Anderson and Thelonius Monk.”

BERLINER MORGENPOST: “What he manages to produce on his wooden flute is sensational.”

HOWARD ROVICS: “His work on the Kaval was nothing short of pure genius.”

photo by Bokkie Vink

theodosiispassov.com
Facebook